Как да говориш, когато нямаш думи? Как да чувстваш, когато вече нищичко не ти е останало? Как да продължиш да четеш, след като си прочел "Аз преди теб"? Романът на Джоджо Мойс те връхлита като бърз влак - блъска те челно, известно време те “влачи“ със себе си, а накрая просто захвърля останките ти нанякъде. В... Continue Reading →
Желанието ми да се запозная с нещо, родено от най-съвременната българска литература, ме срещна с "Щъркелите и планината". Ревюта, оценки, мнения - истинска истерия бе породил Мирослав Пенков със своя първи роман. А отказът му да се разхожда като панаирджийска мечка от медия в медия и да дава лишени от смисъл интервюта, само за да създава... Continue Reading →
Преполовявайки втория том на "Отнесени от вихъра", все по-често си задавах въпроса защо толкова много хора го препоръчват като "любовен роман". Попитах дори в една известна група на четящи и получих интересни отговори. Повечето (до един от жени) отдаваха това на сладникавия филм и представата, създадена от него у хората, които не са чели романа. Намериха... Continue Reading →
This is the excerpt for your very first post.
puritankata 