Защо пиша блог?

Това ме подкани да обясня системното съобщение от WordPress и аз ще го направя. Все пак съветите са за това, за да бъдат вземани предвид, нали?

И така – тук съм, за да пиша. А пиша, за да не забравям. Защо забравям ли? Ами защото съм от онези хора, за които поетът е казал, че “силно любят и мразят”. И не, моля, не бързайте да ме съдите, в никакъв случай не се сравнявам с великаните.

Но силните чувства, ще ви издам една тайна, обсебват ума и сърцето. Те не допускат празно пространство. За да продължиш да живееш обаче, в съществото ти трябва да има достатъчно място. Трябва да има къде да приемеш всичко ново, което ти предлага всеки ден.

Открих, че да пишеш помага. Изливам настоящето, за да го оставя в миналото, докато посрещам бъдещето.