Роман или курсова работа е “Щъркелите и планината”?

Желанието ми да се запозная с нещо, родено от най-съвременната българска литература, ме срещна с “Щъркелите и планината”. Ревюта, оценки, мнения – истинска истерия бе породил Мирослав Пенков със своя първи роман. А отказът му да се разхожда като панаирджийска мечка от медия в медия и да дава лишени от смисъл интервюта, само за да създава шум около себе си, още повече ме убедиха, че заслужава внимание. Предвкусвах удоволствието от четенето на това съкровище, което така ненадейно ми се бе открило.

В “Щъркелите и планината” се отразява новото време, там живеят милиони (да милиони, защото толкова са изгнаниците българи  в чужбина) нови “българи”, събрани така простичко в Пенковия герой американчето. Такива, които по кръв са българи, но по душа дори самите те още не знаят какви са. Не знаят какви са, но знаят, че отдавна вече не са българи.

И докато възрастните им роднини чакат със стоическо търпение, притихнала надежда и стаен страх завръщането им в родното гнездо, те все повече се отдалечават от него. А американчето на Мирослав Пенков, въплъщаващо новите “българи”, решава за последен път да прелети над старото гнездо не за друго, а за да скъса завинаги с него.

Всичко това ми бе абсолютно достатъчно, за да усетя със сърцето и кръвта си стойността на моето ново книжно съкровище. В главата ми имаше размисли за седмици напред, а сърцето ми бе препълнено от тежки чувства. Мирослав Пенков обаче не се бе задоволил с това да човърка с пръст в рана, която всички искат да забравят. Той бе решил да добави и една мистична нишка – нестинарството. Нишка, без която романът му не би загубил и грам от вибрацията, която праща на всеки свой български читател.

Но тогава защо бе я вплел?

Ами да, разбира се, “Щъркелите и планината” бе написан за американската публика, не за българската. Американчетата никога няма да усетят горестните чувства, разкъсващи българските родови връзки из корен. А романът трябва да се продава основно там, нали? Та той е написан за тях в крайна сметка и те трябва да го купуват. Но за тази цел на американчетата им трябва нещо “мистично”, да им се подхвърли морковче, което те да “захапят”.

Морковчето за американчетата обаче за мен се оказа камъче, което обърна колесницата на мислите и чувствата ми. То превърна РОМАНА (историята на живота на цяла една нация) в КУРСОВА РАБОТА (достоверен академичен труд). Текст, който отговаря на всички изисквания, за да получи оценка “Отличен 6” по дисциплината “Творческо писане” в университета, но не и в сърцето на своите български читатели. На онези от тях, които знаят истинската стойност на историята.

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: