На екскурзия в Криводол – необичайно, но ей нà

Всеки се натиска да отиде на Бали, а в Криводол никой не ще. Не ги разбирам тези хора, ама хич. Бали, та Бали. А Криводол… него вълци го яли.

Тая не е в час, ще си кажете, какви ги дрънка?! Бали е екзотика, девствена природа, самобитна култура. Мхм, съгласна съм, сигурно е така. Ама вие ходили ли сте в Криводол, питам аз, да видите там за каква екзотика говорим. Природата, вярно, малко банална за района, но пък треви, храсти и дървета с такъв устрем завладяват дворовете на вече обезлюделите къщи, че джунглата може само да стои и да цъка с език пред техния порив за растеж. А културата, културата, драги читателю, тя е под път и над път. Самобитност да търсиш там – същинско Бали. Екзотични лица с преобладаващо черен цвят на кожата, облечени в опърпани дрехи. Едните (в моите представи) яздят слонове, а криводолците – те предпочитат коне. И слонове биха яхнали, убедена съм, ама завалийката си нямат такава пустиня из техния край. Но пък независимо дали си в Бали или в Криводол, все на чужд тебе език ще ти говорят. Като на далечен остров да се усетиш.

Екзотичен град е Криводол, казвам ви. Дори и река си има. Традиционна разходка с лодка не се предлага, но кой пък ти търси скучни занимания. С лодки да си се возят по Сена, тук се предлагат екстремни изживявания – минаване по стар, покачващо адреналина люлеещ се метален мост. Пукат ламарините изпод краката ти, друса се цялата конструкция, а ти си стиснал 50-годишния парапет сякаш той ще те спаси. А само ако беше сплетен от динени ластари и лозови издънки. Друго щеше да е тогава, не ще и дума. Балийско. Иначе Ботуня я викат. Реката де. Кръстил я някой някога си и сигурно много горд е бил с името, ама пусто никой друг не споделил ентусиазма му. Друг пък така се напънал, че даже и улица в София нарекъл така. А живущите на нея редовно го благославят, да си му държи влага. Едни пържени крилца от KFC не могат да си поръчат като хората заради него – все трябва да се обясняват, все трябва да повтарят, а накрая поръчката им все не идва. Доставчикът, видиш ли, не разбрал адреса – улица “Бастуня” търсил. Заблудил се човекът. И как не!?

Ама каква ти Ботуня, какви двеста марки?! Това е Бàрата и точка. На такова централно място в Криводол се е намърдала, че е разделила града на два квартала – оттатък Бàрата и оттатък Бàрата. Където и да се намира човек, все нещо ще е оттатък. Слезеш на жп гарата, черквата е от другата страна на реката. Дойдеш с колата, пък стадионът ще ти се падне оттатък. Космополитна работа – аха се доближиш до нещо, и друго ти се изплъзне.

И училище си имат – основно, ама и средно едно такова поддържат. В него екзотичните деца на екзотичните криводолчани българско четмо и писмо учат. Позагорели са. От слънцето ще да е, види се, бостаня са ходили да берат лятос. Няма от какво друго да е. Горките деца – също като в Бали, на робски труд са подложени, права си нямат. Всички свободите на кучетата да защитават са заети. Я посегнеш на куче, я ти откъснали главата. Европейска работа. А криводолските деца – те като в Азия, любеници берат.

И черква си имат – ама е празна. И заключена, с кофар. Поп идвал, ама на повикване. Свободна професия упражнявал човекът. Фрийленсър. Модерна работа. Западняшка. Западни са и семейството коне, пасящи свободно в двора на храма. Виж, само ако бяха слонове, ехеее, същинско Бали. Представяте ли си каква екзотика?! Изоставен храм, буренясал двор и в него майка слоница с малкото ѝ. Кой не би искал да окачи тази снимка във Фейсбука си, а?!

Планувате вече да посетите Криводол? И тук като на всяка екзотична дестинация  си има туристически сезон. Пикът му е през последния уикенд на месец август, когато се провежда ежегодният панаир. Ако искате да го кажете с другоземния акцент на местното население, сложете ударението на първото “а” – т.е. пàнаир. При затруднения с произнасянето, повторете няколко пъти. Все някога ще ви се получи. През късната пролет или ранното лято си имат и някакво рали с кросови мотори. Ама това ще да е измишльотина, казвам ви – нито е самобитно, нито е екзотично. И футболен отбор поддържат, а откакто класата на Божинката превърна Враца в Ню Йорк, току-виж Криводол станал Стамфорд. Ама нека си го кажем – никой не ходи в Бали да гледа ралита и мачове. Заради културата бият целия този път. Та, мен ако питате, трябва да се пъкнете баш на пàнаиро. Ако не друго, ще се телепортирате поне 20 години назад във времето.