Из Пътека на здравето в Банкя и до Дивотинския манастир

Харесвам Банкя. Харесвам града още от първия път, когато отидох там на студентски запой във вилата на приятел. Може би и затова така ми легна на сърце 😉 След това съм ходила за вода, ходила съм и на ресторант (един много приятен, нагоре по стръмната улица, от кръговото вдясно), и на басейн съм ходила, та дори и на парния влак с БДЖ съм пътувала до там. И както си мислех, че познавам града, се оказа, че изобщо не е така. Затова ето една идея за страхотна еднодневна разходка, с която ще опознаете някои странни и други доста приятни кътчета от Банкя и околностите ѝ, а и със сигурност ще си починете от шума и стреса.

Map
Точката в Google maps е вярна, но упътването, което вади навигацията, е малоумно. След като се отбиете от главния път по ул. “Цар Симеон”, не продължавайте направо, а завийте вдясно по ул. “Сливница” (червения пунктир) и карайте все по нея, докато стигнете паркинга пред пътеката

Всичко започва от Пътека на здравето – маршрут, лек и приятен, за който може съвсем спокойно да се каже, че е “по мярка” на хора от всички възрасти. За пишман туристи тоест. По първоначален план Боянския водопад трябваше да атакуваме, но плановете са за това – за да не се случват. 😀 И беше за добро, защото докато подножието на Витоша и крайните югоизточни софийски квартали ги къпеше дъжд, ние се разхождахме под галещите лъчи на септемврийското слънце. Но да се върна на маршрута. Той е възстановен от Столична община – район “Банкя” с подкрепата на “Минерални води – Банкя” и е открит сравнително наскоро. Дължината му е 6-7 километра, а за денивелацията му в Интернет пише, че е 60-ина метра, но ако вярвам на указателните табели, тя е малко повечко. Да, табели има, но това не ни попречи на три пъти да се заблудим, а и информацията върху тях е малко объркваща. Отне ми известно време, за да схвана, че горните числа показват разстоянието, измерено от старта, т.е. изминатото. Малките пък показват надморската височина. Пътеката на здравето не е екопътека в точния смисъл на думата, защото “еко”-то важи само наполовина. Пояснявам – първите 2 километра от пътеката са в гората и този участък отговаря на дефиницията за екопътека, но след това излиза на асфалтиран път, а накрая пък е из улиците на самия град.

Откъм старта си пътеката върви из борова гора и тук-там има стълбички. Иначе на практика тя си е път – широк и равен, по който минават (или са минавали) дори МПС-та. За велосипедисти е екстра и понеже теренът е лек става и за съвсем начинаещи в планинското колоездене. И тъй като пътят се разклонява в много посоки, още в началото ние без малко да объркаме посоката. Добре, че пред нас вървеше възрастен господин, който тайно последвахме с надеждата, че той знае пътя. Заложихме на правилната карта. Ако вие обаче не попаднете на “водач”, запомнете, че трябва да държите левия склон.

Pateka na zdraveto Bankia 5
Чудите се какво е това ли? Алтернативна реклама тип горски билборд. Много се смях на идеята и съм любопитна за ефективността ѝ

Пътеката на здравето минава покрай квартал “Градоман” (аз го прекръстих на Грандоман, защото първата къща, която видяхме на откритото, беше някакъв дерибейски палат, ограден с двуметрови дувари, върху които стояха заплашителни надписи “Не снимай”, “Не спирай”… само дето нямаше “Не дишай”) и после по полуасфалтиран, получерен път се отправя на запад в посока село Михайлово, което май вече го причисляват за квартал на Банкя.

И едва преполовили пътя идва време да се заблудим отново – този път заради упътваща табела, забита в шипков храст. Толкова е скрита, че ако не знаеш къде да свърнеш вдясно, нямаш шанс да уцелиш правилния път. Както и да е, злото беше за добро – не само се разходихме до Михайлово, ами и видяхме от къде започват други две интересни екопътеки – “Есперанто” и “Дивотински манастир”. Местна жена ни увери, че пътеката до манастира си заслужава, но преходът до там трябва да се прави рано сутринта, а не като нас – по пладне. 😉 Връщайки се назад, беше време да “удавим” разочарованието в по бира с рибка на язовир Михайлово. Язовир е гръмка дума, с която наричат гьола, намиращ се точно на 3000-ния метър (средата) от пътеката. Водоемът се пада вляво от пътя, точно до зеленчуковия разсадник, и е зарибен (предполагам, че няма да е предизвикателство за запалени рибари, но имаше доста мераклии, наклякали покрай брега). В гьола рекичка не се влива – водата се вкарва изкуствено (с помпа вероятно). Кухнята на ресторанта е добра, а цените повече от сносни – отдавна не бях пила бира (Ариана в бутилка) за 1,80 лв., а огромна порция пържен шаран струваше 6,90 лв. Ето така, казват, се живее сто години 😉

Веднъж открили къде се завива на дясно, отново “спипахме” посоката и станахме смели. Е, може би и биричката допринесе де 😀 Лесното обаче бързичко свърши. Пътеката се озова в някакъв жилищен комплекс от сравнително еднотипни еднофамилни къщички с прилежащи към тях дворчета. Указателните табели рязко изчезнаха. И тук на помощ ни се притече Google навигацията на телефона. Благодарение на нея се добрахме до черквата “Св. св. Кирик и Юлита”. Празник е – 8 септември (Малка Богородица), така че влязохме да запалим свещичка за здраве. Аз, ако трябва да си призная, за първи път чувам за светите мъченици Юлита и нейния син Кирик. Наложи ми се да попрочета това-онова в Интернет, за да попълня тази дупка в познанията си. Не са много известни из нашите земи, но историята им е интересна.

Cherkva Bankia
Черквата “Св. св. Кирик и Юлита” отпред

От тук нататък пътят продължава само по ул. “Иван Вазов”, която се спуска до центъра на Банкя, минава през парка зад някогашната баня (за пореден път се запитах защо тази красива сграда е оставена да се руши), след което прави остър завой на дясно. Подминава се военният санаториум и малко след това е паркингът с колите. Фактически Пътеката на здравето свършва там, където и започва.

По план трябваше да седнем в някое кафе на центъра, да пийнем по нещо освежаващо и по живо по здраво да си хванем пътя за София. Да, ама не. Откакто госпожата на поляната ни спомена за този Дивотински манастир, идеята да отскочим до него се е загнездила в главите ни. И няма изкореняване. Затова се качваме в колата и натискаме гаста – следобедът напредна и светата обител може всеки момент да затвори вратите си за посетители. Пътят до там е лесен – от кръговото в центъра на Банкя се тръгва по ул. “Александър Стамболийски” и все направо по нея чак до Михайлово (днес за втори път сме тук, но сега го гледаме от отсрещната страна). Там има кафява табела, сочеща на дясно. Отбива ни по тесен, но не лош път. След около километър следва втора отбивка – този път вляво (пак си има табела), и по един насипан с чакъл път се кара 4-5 километра. Малко преди манастира пътят става отново асфалтиран, но е много тесен и разминаванията на две коли могат да стават само на определени места. На 100-200 метра преди манастирските порти има безплатен паркинг за колите, който е обозначен със знак. Въпреки всички недостатъци по пътя могат да минат дори по-ниски коли.

Кокетен не е дума, която подхожда на манастир, но не знам как иначе да опиша Дивотинския манастир “Света Троица”. Малък, спретнат, видимо поддържан и страшно приветлив – или поне аз го усетих така. Входът му не е голяма порта, а малка вратичка, пред която стоят две кошници с шалове и поли, с които по-разголените посетителки могат да се покрият. Манастирът има две черкви, като при нашето посещение старата (тази вътре в двора) беше затворена за ремонта и в нея видяхме мъж в работно облекло, който работеше по стенописите ѝ. Отворена беше новата черква, която е отпред, точно до входа. Извън манастирските стени, вляво от входа има пътечка, която отвежда към аязмото. То е каптирано и също като манастира реновирано и облагородено.

Връщането е бавно – така, както подобава да бъде след среща със свято място. А бавният ход на времето отваря сетивата за малките, за важните неща. Незнайно как на отиване сме пропуснали тази красота (на снимката отдолу), но на връщане тя сама ни “извика”.

Divotinski manastir peizaj
Изглед към Михайлово и Витоша в далечината

И както знаете, храната е задължителна част от всяко пътуване с мен, затова няма как да не ви поканя на награждаването на шампионите с късна следобедна закуска с домашни палачинки, фреш и кафенце.

Park Cafe Bankia
Изкушение със сладко от смокини, меден топинг и сметана

Мястото е Park Cafe в центъра на Банкя – ще го познаете по белите чадъри на Bianchi Adore. Обслужването е мудничко, каквото е почти навсякъде извън София, но палачинките си ги бива. И докато небцето ми им се наслаждава, очите ми се радват на вечерната суетня из центъра, на часовниковата кула и на наситените жълти отблясъци на залеза, окъпващи всичко наоколо. Медено-смокиненият вкус на вечерта беше точно това, което ден като този заслужава. 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: