Алея “Галунка” – това е официалното име на екопътеката във Витоша, свързващата селата Бистрица и Железница. От къде се е пръкнало това име Галунка не разбрах, но пътеката е много добра. Подстъпът до нея е удобен, а маршрутът е толкова лек, че в началния един километър откъм Бистрица се разхождат дори майки с бебешки колички.
Ако ще ви е за първи път, ето малко указания. За тръгналите с кола село Бистрица е по-удобно, защото асфалтовият път стига чак до самия старт на екопътеката, който е на малка горска полянка с беседки и катерушки. Местата за паркиране са малко, така че е най-добре да оставите колата край пътя в гората. За да стигнете до там, идвайки по главния път откъм София, на кръстовището при ProMarket завийте на дясно и след това карайте само нагоре и само направо, докато подминете и последната къща от селото.
В никакъв случай не разчитайте на навигация, защото ще ви изпрати в противоположния край на селото и рискувате да изпаднете в нелепа ситуация също като мен. Осъзнавайки, че нещо не е наред, започнах да спирам и да питам всеки срещнат в селото къде е екопътеката. Не е за вярване, но първо попаднах на чужденец (май беше сърбин, защото се извини, че не ме разумел добре), после на мъж в работно облекло, който или беше пиян (в 10 ч. сутринта), или беше невменяем и едва успя да ме погледне тъпо и да каже “Ъ?!”, а след това ми се “заизреждаха” жени на различни възрасти с бебешки колички, които, видиш ли, не били от там и не познавали района. Че не познават района, ми стана ясно, но пък, питам се, какъв беше тоя наплив на баби пришълци в най-забутания и отдалечен край на село Бистрица?! Чудо някакво ще да е това, щом чак с бебетата са дошли… Накрая попаднах на един дядо – отново с бебешка количка (много плодовити тия Бистричани), който разгеле знаеше къде е екопътеката.
Ако сте избрали автобус, най-добре отидете до Железница и от там тръгнете по пътеката. Там като че ли е по-кратък пътят от кметството (последната спирка на автобуса) и началото на пътеката. До Железница върви линия №98, чиято начална спирка е Зоологическата градина. Като слезете на площада, тръгвате право нагоре, пресичате един главен път и продължавате по каменистата пътека покрай реката. По принцип това е маршрутът за Черни връх, но по някое време се отклонява на дясно. Хубавото е, че има табели и няма как да продължите в грешната посока.
Алея “Галунка” е известна със своите поучителни табели, поставени по цялото ѝ протежение. Някои от тях подканят към опазване на околната среда и уважение към природата, но от видяното съдя, че или малцина ги четат, или на никого не му пука за заобикалящия ни свят. Навсякъде, където има беседка или заслон, задължително има и по някой друг плик с отпадъци. Оставен. Чудно обаче кой ли очакват да отиде и да им го изхвърли… А иначе на доста места из гората са поставени разноцветни пейки и масички за почивка и пикник. Доста хора между другото ходят там точно за това – да си хапнат на теферич.
Разстоянието между двете табели пише, че е 4300 метра, но според мобилното приложение разходката в двете посоки излезе общо около 15 километра. На практика разликата дойде най-много откъм Железница, защото ние избрахме да слезем до центъра на селото и да хапнем. Препоръчвам ви да седнете в ресторант “Витоша”, който е на площада. Не си представяйте нищо луксозно и скъпо. Не, това е бистро, което най-вероятно е наследникът на някогашния селски, социалистически ресторант към кооп-а. Обаче готвят вкусно и всичко е на добри цени, което пък е и най-важното, нали 🙂
Своеобразна “забележителност” е вековният бук, окичен с табели, оповестяващи неговата енергийна сила. Истинността на твърдението не може да оспори нито един скептик, защото общуването с природата винаги повишава жизнената енергия и ободрява духа.
Почти през цялото време алея “Галунка” върви през гората и дори през август е прохладно. Може би само на 1–2 места се открива панорамна гледка към София.
Както казах още в самото начало, на тази екопътека е съвсем в реда на нещата да срещнете майки с бебешки колички или жени в напреднала бременност. Хората се усмихват един на друг и се поздравяват помежду си сякаш са добри познати. Има и доста любители на планинското колоездене – учудващото беше, че попаднахме на група от поне 15 чужденци. По някакъв начин те бяха разбрали какви са порядките тук, защото въпреки своето незнание на български език, всячески се опитваха да кажат “добър ден”. Накрая излизаше нещо като фъфлене, но желанието и доброто намерение са по-важни.
Ето по този начин зарежда духа и тялото една разходка по екопътеката Бистрица–Железница!
———————————
Ако искате да виждате още истории за пътувания – у нас и по света, последвайте блога ми, като кликнете върху бутона Follow Puritankata. Можете да го направите и като харесате страницата ми във Фейсбук Моята дестинация.
puritankata 
Leave a Reply