Досега, когато чуех балканска кухня, първата ми асоциация бяха сръбски плескавици. А ето, че ресторант “Баш мерак” на Панчаревското езеро е царството на балканското – и то до последния детайл – без изобщо да предлага прескавици в менюто си.
Ресторантът заема горния етаж над плувната база на Панчарево – сградата е точно до главния път за Самоков. Има си голям собствен паркинг и просторна тераса с очарователна гледка към язовира. В топли дни места трудно се намират там.

Масите, столовете и дори хартиените покривки носят деликатния привкус на не толкова далечното ни минало, докато в пълен контраст с тях менюто предлага съвсем нови, оригинални и, бих казала, не особено популярни рецепти от балканската кухня. Ако, разглеждайки менюто, се чудите къде сте попаднали, не бързайте със заключенията – на правилното място сте. Всичко в ресторант “Баш мерак” е домашно приготвено от пресни, сезонни продукти. Както пише и в самото меню, заведението не разполага с фризери, а храната се приготвя на момента в пещ на жив огън. И знаете ли, менюто не е десет страници, а само две, но всяко едно предложение си заслужава, особено щом е успяло да се пребори за място в ограничената листа. Питате се какво толкова предлага ресторантът ли? Ами има си нещо агнешко, нещо свинско, нещо телешко, има си и суджук, и прясна риба си има. А има и – няма да повярвате – свински ушички. Предлага също така шкембе чорба – за нея се чака доста, но пък накрая ти я сервират директно с тенджерата, както току-що е свалена от огъня.
Мотото на ресторанта е “Да готвиш с любов и майсторлък заради удоволствието, което ти доставя” и вярвам, че точно това води собствениците на “Баш мерак” по техните кулинарни пътеки, а заедно с тях и нас, техните гости. Очевидно семейство Атанасови държат техните клиенти да станат и техни приятели, защото всеки гост, останал неудовлетворен от получения продукт, има право да го върне и то без да го плаща. Дани и Тошко вече притежават няколко заведия в София – гостилница “Мерак”, гостилница “Пърленките” и сладкарница “Сладък мерак” – така че приятелите им стават все повече и повече. Аз съм един от тях! Озовала се случайно там с намерението да хапна нещо набързо, гостуването ми се проточи чак до залез слънце. Ако това не е показателно, че ти е било хубаво, здраве му кажи 🙂
Leave a Reply