Почивка във вила “Дива”, необитаемият бряг на язовир Въча

Август е време за море. Да, ама не. Този път лятната почивка ще е сред гъстите дъбови гори на безлюдния бряг на язовир Въча. Там е кацнала малка, кокетна виличка за гости, носеща възможно най-подходящото за нея име:

Вила “Дива”
Състои се от две сгради в битов стил – едната на два етажа, а другата на един. Закрепени на ръба на едно възвишение, от верандите им се открива красива гледка към язовира. Стаите са скромни, но чисти и приветливи. Всяка разполага със самостоятелен санитарен възел. Таванът на нашата се носеше от два истински, цели дъбови клона.

Vila Diva tavan
Таванът на стаята с двата клона в конструкцията му

За да стигнете до вила “Дива”, трябва да карате по пътя Кричим-Девин и малко преди стария хотел край язовира да се оглеждате на дясно за отбивката и табелата. Не разчитайте на джипиеса – зададена му е грешна точка, която е на около 500 м преди мястото. От шосето до паркоместата пътят е черен, каменист, стръмен и страшно изровен от тазгодишните дъждове и препоръката ми е да отидете с по-висок автомобил. Не че моят Пижо (Peugeot 206) не се справи, но да си призная честно, доста страх брах дали картерът му ще оцелее. Може да се паркира на 2-3 места – включително и най-долу, точно до кея. Заключвате колата, вземате багажа и се мятате в моторната лодка, с която ще ви закарат до отсрещния бряг. А там ви очакват мноооого на брой и почти отвесни стъпала, които трябва да изкачите, за да си заслужите удоволствието да се любувате на неподправените Родопи.

Дворът на вила “Дива” – стръмен като ски писта, е осеян с хамаци и люлки. Само да си мързелува човек в тях с някоя книга в ръка, излегнат под шарената дъбова сянка. А пък после нека ми говорят за Слънчака. 🙂 Има си и зидано външно огнище, заобиколено от дървени трупчета, които служат за столове. Край брега пък минава широка пътека, по която има обособени места за отдих и съзерцание, “обзаведени” с дървени масички и пейки.

Откъсната от “цивилизацията”, вила “Дива” се захранва с алтернативни източници на ток и вода. Доколкото разбрах, водата идва от планински извор наблизо, а затоплянето ѝ както и електрифицирането е със соларни панели. Поради тази причина след залез слънце във вилата са забранени сешоарите и пресите за коса, или казано по-точно, препоръчително е да не се използват, за да не останат гостите ѝ на тъмно заради нечия неуместна суета. През деня, разбира се, дамите могат да си правят вафлички на воля 😀

Храната
Малко изплашени, че отиваме на доста откъснато място, предварително питахме по телефона дали случайно не трябва да си носим храна. Типично по нашенски – поне тарелка с кебапченца, дет’ се вика 😉 Ами, не трябва. Там си има нещо като мини ресторантче – на открито и на закрито, където приготвят храна. Отговорник за кухнята (и не само) е Краси. Като човек, който твърди, че никога не се е занимавал професионално с готварство, той направо ни скри шапката. Изпод неговите ръце излизат невероятни неща – гледаш ги, прости за приготвяне, а вкуснии, пръстите да си оближеш.

Vila Diva hrana 2
Домашните пържени картофки не са за изпускане

Опитахме дивечови кюфтета, домашни пържени картофи, сьомгова пъстърва, пържени филийки, мекици, домашно овче кисело мляко със сладко от боровинки. А за вкуса и пивкостта на домашната им ракия просто да не ви разправям. Пиеш я и ти е хубаво – както на момента, така и на сутринта.

Vila Diva hrana 1
Толкова вкусна риба не бях яла скоро

Забавленията
Какво можете да правите на това диво място ли? Като изключим лежането и четенето на книги, ние опитахме две неща: екопътеките и разходката с лодка. Екопътеките отвеждат дълбоко в горите и катерят девствени баири. Спират се на самотни полянки или голи скали, от които се откриват невероятни гледки към язовира и извивките на Родопите. Пълно зареждане от природата, казвам ви. На тези неща се радвахме, разхождайки се по екопътеките Бивака и Мечата пътека.

Разходката с лодка е част от пакета, на който сме. Заради температурите я правим преди обяд и отиваме нагоре по язовира към неговото начало, където са известните плаващи къщи. Говори се, че най-голямата сред тях е на собственика на “Белла България”.

Нашият водач Иван ни прави изненада и ни отвежда в крайбрежно заведение, от чиято тераса се радваме на язовир Въча и от другия, опитомения му бряг.

Другите възможности за забавления във вила “Дива” са плажуване, гмуркане, риболов и каране на кану. Ако сте любители на настолните игри, и те са добър вариант. По желание може да ви откарат на брега при колите и да обикаляте района. Съвсем наблизо в посока Кричим е Кричимският манастир “Рождество Богородично”, а почти до него е Кричимският минерален извор. Казват, че водата му е много лековита, но не се препоръчва за пиене, поради твърде високата ѝ минерализация.

Krichimski manastir
Черквата към манастира

Иван
Кой е той ли? Собственикът. Ще го нарека бизнесмен от ново поколение. Занимавам ви с него, защото ми направи впечатление със своята приветливост. Усмихнат и загрижен за комфорта и доброто настроение на своите гости, той контактува лично с всеки един от тях. Необичайно е, но пък доказва максимата “Каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи”. С поведението си в мое лице той се сдоби с един доволен клиент.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: