“Лалугер” първо гъделичка, а накрая шамаросва

“Лалугер” – моноспектакъл, зрител на който се оказах помежду другото. Приятелка, която работи в “Пощенска банка”, ми звънна един ден с думите: “Айде довечера да те водя на театър”. Зададох един-два въпроса за постановката, на които не получих особено ясни отговори. Беше взела някакви фирмени билети на по-добри цени и толкоз. Доверих се на съдбата и на нежеланието ми и тази вечер да си стоя вкъщи. Отидох.

Благодаря на всички висши сили, които подтикнаха приятелката ми да звънне точно на мен. Мисля, че на по-силна откъм предизвикани емоции и актьорска игра постановка не съм присъствала. Тя първо гъделичка – по носа, по стъпалата… Кара ви да се смеете истерично, до сълзи. А после така жестоко шамаросва право в лицето, че сълзите от смях рукват по-силно, подхранвани от силна мъка.

По своето съдържание “Лалугер” разглежда вечната и болезнена тема за обезлюдяването на българските села, за безвъзвратното отдалечаване на поколенията от земята, за пустеещата бащина къща, за децата, скъсали завинаги с корените си. А лалугерът е една умела метафора, която посрещаме с усмивка, но изпращаме с печал.

Ако имате или сте имали поне един възрастен роднина някъде дълбоко в глухата провинция, чието сърце бие само за вас, “Лалугер” ще ви разплаче. Твърдя го с увереност, защото лично станах свидетел на това как 500 човека (залата на Учебен драматичен театър при НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” бе пълна) замлъкнаха, подсмърчаха и триеха дискретно очи. Подобна сила на въздействие не съм виждала другаде досега. Сила, пред чиято мощ тялото, разумът и сърцето се вцепеняват, а самоконтролът е невъзможен. Емоциите се отприщват изведнъж и помитат всичко по пътя си като лавина. Не те интересува къде си и кой е до теб, защото ти си там – при най-любимия човек на на-любимото място.

Огорчаващо бе за мен да науча, че “Лалугер” се поставя регулярно в Театър “Българска армия” в камерната зала, която почти винаги остава наполовина празна. А едва ли има друга постановка, която да заслужава повече да бъде гледана. Ако ви стиска, непременно отидете.