– Хм, българите ли? Че каква нация са те, щом още си честитят банята!? Това е било мнението на сър Уинстън Чърчил за нас по време на Втората световна война. Или поне така се твърди в широкото пространство. Някои казват, че това е явен израз на дълбоката му язвителност към нас, останала да нагарча в... Continue Reading →
Не бяха такива очакванията ми за Киев. Не, че съм имала конкретна представа какво ще заваря там, но въпреки това видяното ме изненада. Изненада ме приятно. Дотолкова, че да осъзная, че един ден за украинската столица е недостатъчен. Ама тотално. И няма да преувелича като кажа, че там всяка малка уличка крие някакво съкровище. В... Continue Reading →
Да отидеш в Украйна и да не видиш Лвов било като да отидеш в Рим и да не видиш папата. Странното е, че за Рим и папата у нас се знае в пъти повече, отколкото за Лвов, а само допреди 30 години държавите ни са били посестрими. В моята глава Лвов бе свързан с две... Continue Reading →
“Оф, Таньо! Ти няма-няма и току измислиш някоя простотия“. Това получих по Messenger от моя благоверен в отговор на пороя от съобщения, с който го залях на 30 декември по повод желанието ми да отидем в Украйна. Толкова безинтересна и безперспективна му се видя първоначално дестинацията, че преотстъпи в моите ръце цялата организационна работа –... Continue Reading →
На какво ви научи… (продължението зависи от това къде и кой пита)? По същество въпросът е глупав и предполага също толкова глупави отговори. А когато е зададен във форум за пътувания, всички се надпреварват да обясняват колко по-толерантни са станали и как са се „отърсили“ от стереотипите. Високопарните речи за възвишени ценности не са по... Continue Reading →
Досега, когато чуех балканска кухня, първата ми асоциация бяха сръбски плескавици. А ето, че ресторант "Баш мерак" на Панчаревското езеро е царството на балканското - и то до последния детайл - без изобщо да предлага прескавици в менюто си. Ресторантът заема горния етаж над плувната база на Панчарево - сградата е точно до главния път... Continue Reading →
Варадеро – карибският рай. Мястото с най-дългите плажове, най-ситния пясък, най-яркото слънце и най-прозрачната вода. Онази част от Куба, по която си личи, че Господ я обича и ѝ е давал, давал, давал ѝ е с щедра ръка. И на фона на всичко това кубинците ни посрещат с думите "Varadero is not Cuba!" Варадеро може... Continue Reading →
Дали кубинците са бедни - да, ужасно бедни са. Дали кубинците се усмихват - да, веселието е в душите и в сърцата им. Дали си заслужава да отидеш в Куба - да, не чакай нито миг повече. Куба е като дете, което расте и се променя с всеки изминал ден. Не я ли видиш днес, утре... Continue Reading →
Два пъти случаят ме разминава с ресторант La Casa Latina в София. До снощи, когато с приятелка решихме в съботната вечер да опитаме нещо "по-така". Латино ресторант... името обещава много. Посреща ни любезна хостеса и ни обслужва също толкова любезен сервитьор. Информират ни, че ще има музика на живо, за която се доплаща по 5 лв.... Continue Reading →
Куба е музика. Куба е танц. Куба е веселие и безгрижен живот. Или поне такава е романтичната ни представа за нея. След запознанството обаче тя открива и другото си лице. Куба е бедност. Куба е мръсотия. Куба е затвор. Историята, която ще разкажа, се развива в не толкова далечната 2014-а година. Месецът е октомври -... Continue Reading →
Египет е сред онези дестинации, които винаги, ама винаги влизат в списъците от типа must see. И какво да ви кажа - хич не е случайно. Затова с вас отиваме на почивка там, така че си пригответе багажа - потегляме. О, и не забравяйте доброто си настроение. Преди да се качим на самолета и да прелетим... Continue Reading →
Сингапур. От родината ни делят около 10 000 км и 5 часа разлика, а наоколо си имаме небостъргачи, китайци, дъжд и жега. О, и бизнес, много бизнес. Намираме се на другия край на планетата, където не само хората и порядките им са различни, а дори и самият въздух. Вече два дни откакто сме тук (подробностите са... Continue Reading →
puritankata 