Не знам кой и защо беше избрал точно постановката „Красиви тела“ да е гвоздеят в програмата по повод отбелязване на рожден ден, но искрено му благодаря, че ми даде възможността да я гледам. Намирам постановката за странен избор за парти, но пък определено е превъзходен начин успоредно с отбелязването на едно порастване да демонстрираш, че животът... Continue Reading →

Докато седях в залата на Сатиричния театър "Алеко Константинов", гледайки Стоянка Мутафова да изпълнява главната роля в "Столетие мое", в главата ми изникна градацията "велик, сюблимен, непостижим". Гео Милев я е използвал в друг контекст, знам, но Стоянка Мутафова напълно заслужава да бъде описана с тях. Въпросната постановка "Столетие мое" се игра на 1 февруари 2017... Continue Reading →

Странно е да търсиш информация за това колко отровен е живакът и дали може да се злоупотреби с него (по повод твърдението, че откривателят на Халеевата комета Едмънд Халей е починал в следствие на злоупотреба с живак и пелин), а да попаднеш на театрална постановка. При това не каква да е, а врачанска комедия със странното име "Живак".... Continue Reading →

"Лалугер" - моноспектакъл, зрител на който се оказах помежду другото. Приятелка, която работи в "Пощенска банка", ми звънна един ден с думите: "Айде довечера да те водя на театър". Зададох един-два въпроса за постановката, на които не получих особено ясни отговори. Беше взела някакви фирмени билети на по-добри цени и толкоз. Доверих се на съдбата и... Continue Reading →