Вонящи на отдавна развалена риба кръгли, желатинови дражета и дребни, глазирани с някакъв химически сладнеещ агент, таблетки, които скришом от майка ми не гълтах, а заравях в корените на любимата ѝ хортензия, е ясен детски спомен в главата ми. По думите на мама това било за кратко – някаква временна акция на загриженост от страна... Continue Reading →
Да си двуличен е лошо – прави те лицемер. Изключение от правилото е Доминиканската република. Страната, която има две лица, но всяко от тях е истинско. Личен избор на всекиму е към коя от двете физиономии ще гледа – към тази с екзотичните карибски плажове, или към онази с бедните схлупени къщурки без нито една... Continue Reading →
Какво да очаквате от Доминиканската република ли? Плажове? Да, плажове да иска човек – като от снимка в списание са и то без филтри и обработки. Тюркоазено море? Има, има и то във всички възможни нюанси, които окото ни може да възприеме. Какво още ли? Ами за другите неща – кои хубави, кои не чак толкова... Continue Reading →
Чудили ли сте се с какво да изненадате своята половинка за годишнината? Комплект тенджери, антицелулитен масажор или нова топка за скоростния лост на колата ѝ, повярвайте ми, не са добра идея. За последните две ви го казвам от личен опит 😉 По-добре заложете на Карибите. Жените обичаме Карибите. Затова и съпругът ми избра да отбележим... Continue Reading →
Всеки се натиска да отиде на Бали, а в Криводол никой не ще. Не ги разбирам тези хора, ама хич. Бали, та Бали. А Криводол... него вълци го яли. Тая не е в час, ще си кажете, какви ги дрънка?! Бали е екзотика, девствена природа, самобитна култура. Мхм, съгласна съм, сигурно е така. Ама вие... Continue Reading →
Харесвам Банкя. Харесвам града още от първия път, когато отидох там на студентски запой във вилата на приятел. Може би и затова така ми легна на сърце 😉 След това съм ходила за вода, ходила съм и на ресторант (един много приятен, нагоре по стръмната улица, от кръговото вдясно), и на басейн съм ходила, та... Continue Reading →
Август е време за море. Да, ама не. Този път лятната почивка ще е сред гъстите дъбови гори на безлюдния бряг на язовир Въча. Там е кацнала малка, кокетна виличка за гости, носеща възможно най-подходящото за нея име: Вила "Дива" Състои се от две сгради в битов стил - едната на два етажа, а другата... Continue Reading →
Палерму - така произнасят сицилианците на своя диалект името на столицата си. И макар че това е най-големият им град, той все още продължава да бъде градът на сицилианците, а не на туристите. Тук орди от дръпнати, които в стройни редици да атакуват забележителностите, въоръжени с фотоапарати за хиляди долари, няма. Толкова е невероятно, че... Continue Reading →
Остър завой наляво и тесен, разбит път, по който сякаш не е минавала кола през последните 30 години - знаците, бележещи сбогуването ни с Корлеоне. Градът, кръстил Кръстника, остава зад гърба ни, а заедно с него и противоречивите усещания, които ни "подари" през изминалите няколко часа. Ако все още не сте прочели за тази история,... Continue Reading →
"Дълбок Юг. Далечна селска провинция" - така срещнах да наричат Сицилия. А също и аграрна, населена с малограмотни хора, бастион на мафията. Все неща, които са в състояние да откажат туриста, но не и нас. Отиваме в Сицилия с ниски очаквания, за да се върнем от там с отлични впечатления. 🙂 О, и имайте предвид, че... Continue Reading →
Варадеро – карибският рай. Мястото с най-дългите плажове, най-ситния пясък, най-яркото слънце и най-прозрачната вода. Онази част от Куба, по която си личи, че Господ я обича и ѝ е давал, давал, давал ѝ е с щедра ръка. И на фона на всичко това кубинците ни посрещат с думите "Varadero is not Cuba!" Варадеро може... Continue Reading →
Дали кубинците са бедни - да, ужасно бедни са. Дали кубинците се усмихват - да, веселието е в душите и в сърцата им. Дали си заслужава да отидеш в Куба - да, не чакай нито миг повече. Куба е като дете, което расте и се променя с всеки изминал ден. Не я ли видиш днес, утре... Continue Reading →
puritankata 