Андрей Гуляшки – това е авторът на криминалната история „Убийството на улица „Чехов“. Не бях чувала името му никога, затова веднага, щом книгата му се „изпречи пред очите ми“, аз я взех. В началото дори си мислех, че това е руски писател (мисля си, че заради фамилията се подведох). Оказа се българин и то доста... Continue Reading →
Мъжете не простиха на “Дамата с камелиите”
Казват, че романът "Дамата с камелиите" представя истинска история. Казват също така, че това е историята за трагичната и невъзможна любов между автора - Александър Дюма - син, и известна по онова време куртизанка. А ако попитате някого какъв жанр е романът, най-вероятно ще ви отговори с "любовен". И да, наистина, по същество съжетът е... Continue Reading →
Не ходете в “La Casa Latina”, не си заслужава
Два пъти случаят ме разминава с ресторант La Casa Latina в София. До снощи, когато с приятелка решихме в съботната вечер да опитаме нещо "по-така". Латино ресторант... името обещава много. Посреща ни любезна хостеса и ни обслужва също толкова любезен сервитьор. Информират ни, че ще има музика на живо, за която се доплаща по 5 лв.... Continue Reading →
Уилям Уортън – “Отвъд килера” и реалността
Някъде прочетох, че Уилям Уортън е странен. Чела съм само една негова творба – „Отвъд килера“, но и аз споделям същото мнение. Уортън безспорно е странен. В книгата са втъкани много и различни смисли и идеи, които утежняват четенето и възприемането ѝ. „Отвъд килера“ не се чете „на един дъх“ (възползвам се от модерния израз😉)... Continue Reading →
Романите на Хорас Маккой: Битка за оцеляване или в търсене на смъртта
Когато посегнах към книгата със странното заглавие „Уморените коне ги убиват, нали?“ (издание от 1990 год., включващо в себе си едноименния роман плюс „Забрави за утрешния ден“ и „Саванът няма джобове“), името на нейния автор – Хорас Маккой, не ми говореше нищо. Ама нищичко. Като дете, когато тършувах из библиотеката на баща ми, постоянно я... Continue Reading →
За живота на паразит, или “Нежна е нощта”
Вероятно ще разгневя хардлайнерите, за които "Нежна е нощта" на Ф. Скот Фицджералд е невероятна, силна, класическа, ненадмината и пр., като я нарека слаба. Но моля, изчакайте с епитетите по мой адрес и клишираните съждения в стил "само който е чел достатъчно, може да оцени Фицджералд". Лошото впечатление се дължи не толкова на сюжетната линия,... Continue Reading →
“Гордост и предразсъдъци” – вечното проклятие на жените
Не ми се беше случвало отдавна така текст да ме "покори" без да имам логично обяснение как и защо съм паднала в негов "плен". Прочетох книгата и тя ми хареса. Дори много ми хареса. Почувствах я като нещо близко, като нещо, което бих искала да е истина, да е мое. Не знам как да го... Continue Reading →
Роженски събор и Родопите надлъж и нашир
- Искаш ли да ходим на "Роженския събор"? - Да. В колко ще се тръгва? Само с тези две изречения аз и приятелка се уговорихме да посетим най-голямото фолклорно събитие на България. И двете от години играем в групи за народни танци, така че за нас да отидем на "Роженския събор" бе все едно любител на бирата да... Continue Reading →
Бурният живот на “Тихият Дон”
Модерно е (дали от скоро или от отдавна, няма значение) книгите да се окачествяват като "леки" или "тежки". Затова, за да съм в крак с тренда, ще кажа, че "Тихият Дон" на Михаил Шолохов е една "много, много тежка" книга – и в прекия, и в преносния смисъл. Двутомното издание от 1977 година, което имам,... Continue Reading →
Загнилият плод “Мадам Бовари”
Не се лъжете, че това е книга за провинциалната, отегчена и неуспяла жена. Явно всички, пишещи мнения за книги, преписват едни от други, защото не мога другояче да си обясня еднотипните ревюта, убеждаващи ме, че в "Мадам Бовари" ще намеря неудовлетворената от скучния си живот жена, която се "разнообразява" в търсене и отдаване на чужди... Continue Reading →
В тесните обувки на “Ребека – годподарката на Мандърлей”
Трудно е да си първи, защото проправяш пътя, но не по-леко е да си втори, защото постоянно биваш сравняван с първия. Уморително е да се разхождаш "обут в чужди обувки", които на всичкото отгоре са малки. Това усещане не спря да ме преследва през цялото време, докато четях историята, разказана от Дафни дю Морие в романа "Ребека... Continue Reading →
„Петдесет нюанса сиво“ – силно обичана и отричана
Може да прозвучи смешно сравнението, но тази трилогия е като капризен плод – рядко и трудно се уцелва кога е точният момент за консумацията ѝ. Или ще бъде прекалено рано и ще я гледате като непрактичен „учебник“ по секс, или пък ще е прекалено късно и няма да откриете в нея нищо, което вече да... Continue Reading →