То есен ли беше през септември, то чудо ли беше. Циганско лято като по учебник. Време, от което си е престъпление да не се възползваш. А моята приятелка Деси (с кодовото име Зайо) обича да ме води насам–натам. И за този уикенд ми е направила план – да отидем до Кюстендил на разходка и да... Continue Reading →
Уикенд в Босилеград. Очакваш малко, получаваш много (1)
Пътуване, от което не очаквах нищо, освен спасение от тъжната перспектива да стоя у дома през дъждовния уикенд. Компанията обаче се очертаваше да е щуричка, което винаги е предпоставка за нещо неочаквано добро, както и сами ще се уверите. Тръгнахме без предварителен план - освен, разбира се, твърдото решение, че ще се яде сръбска скара на... Continue Reading →