Дали топлото време ме разнежи не знам, но лято 2016 тече под знака на класическата романтична любов. Когато "Отнесени от вихъра" ме разтърси из основи, а "Аз преди теб" блокира съзнанието ми, някак естествено бе да посегна към "Птиците умират сами". Питали ли сте се що за заглавие е това? Аз да - винаги. И... Continue Reading →
Когато затворих последната страница на "Отнесени от вихъра", усещах безпомощност. Като птица, която изведнъж се е оказала във въздуха - във въздуха, но без криле, а всъщност точно в този момент от нея се очаква само едно - да лети. Да лети на крилете на въображението и да чертае съдби. Умът ми блокира, сърцето почерня,... Continue Reading →
Желанието ми да се запозная с нещо, родено от най-съвременната българска литература, ме срещна с "Щъркелите и планината". Ревюта, оценки, мнения - истинска истерия бе породил Мирослав Пенков със своя първи роман. А отказът му да се разхожда като панаирджийска мечка от медия в медия и да дава лишени от смисъл интервюта, само за да създава... Continue Reading →
Преполовявайки втория том на "Отнесени от вихъра", все по-често си задавах въпроса защо толкова много хора го препоръчват като "любовен роман". Попитах дори в една известна група на четящи и получих интересни отговори. Повечето (до един от жени) отдаваха това на сладникавия филм и представата, създадена от него у хората, които не са чели романа. Намериха... Continue Reading →
puritankata 