Андрей Гуляшки – това е авторът на криминалната история „Убийството на улица „Чехов“. Не бях чувала името му никога, затова веднага, щом книгата му се „изпречи пред очите ми“, аз я взех. В началото дори си мислех, че това е руски писател (мисля си, че заради фамилията се подведох). Оказа се българин и то доста... Continue Reading →
Когато посегнах към книгата със странното заглавие „Уморените коне ги убиват, нали?“ (издание от 1990 год., включващо в себе си едноименния роман плюс „Забрави за утрешния ден“ и „Саванът няма джобове“), името на нейния автор – Хорас Маккой, не ми говореше нищо. Ама нищичко. Като дете, когато тършувах из библиотеката на баща ми, постоянно я... Continue Reading →
Модерно е (дали от скоро или от отдавна, няма значение) книгите да се окачествяват като "леки" или "тежки". Затова, за да съм в крак с тренда, ще кажа, че "Тихият Дон" на Михаил Шолохов е една "много, много тежка" книга – и в прекия, и в преносния смисъл. Двутомното издание от 1977 година, което имам,... Continue Reading →
Не се лъжете, че това е книга за провинциалната, отегчена и неуспяла жена. Явно всички, пишещи мнения за книги, преписват едни от други, защото не мога другояче да си обясня еднотипните ревюта, убеждаващи ме, че в "Мадам Бовари" ще намеря неудовлетворената от скучния си живот жена, която се "разнообразява" в търсене и отдаване на чужди... Continue Reading →
Трудно е да си първи, защото проправяш пътя, но не по-леко е да си втори, защото постоянно биваш сравняван с първия. Уморително е да се разхождаш "обут в чужди обувки", които на всичкото отгоре са малки. Това усещане не спря да ме преследва през цялото време, докато четях историята, разказана от Дафни дю Морие в романа "Ребека... Continue Reading →
Може да прозвучи смешно сравнението, но тази трилогия е като капризен плод – рядко и трудно се уцелва кога е точният момент за консумацията ѝ. Или ще бъде прекалено рано и ще я гледате като непрактичен „учебник“ по секс, или пък ще е прекалено късно и няма да откриете в нея нищо, което вече да... Continue Reading →
Наскоро колега в работата каза, че ухажва всички колежки, защото жените обичали такова отношение, искали да им се засвидетелства по-специално внимание. Изказването ме подсети за романа на Дейвид Хърбърт Лорънс - "Любовникът на лейди Чатърли", и по-специално за едно разисквано там философско схващане, а именно, че когато мъжът уважава жената срещу себе си и я счита за интересен... Continue Reading →
Тършувайки из библиотеката на леля ми, намерих книгата с най-скандалното заглавие, което съм чувала - "Папеса Йоана". Има, разбира се, безброй издания, чиито автори са отишли чак във вулгарността, за да дадат на "творбите" си атрактивни имена, но ЖЕНА ПАПА - това е скандалът на скандалите. Световен, исторически, религиозен. Разклаща най-старата и най-здравата институция, майката на човечеството от... Continue Reading →
Дава ли ни съдбата втари шанс? Какво е условието, за да бъде тя благосклонна към нас? Опрощават ли се грешките ни или всичко се вписва в "тефтера" и ние ще си платим рано или късно? Тези и още въпроси за колелото на живота повдигна у мен романът на Шарлот Бронте "Джейн Еър". Сладникавият на пръв поглед... Continue Reading →
Книга, която се чете със сърцето, а не с ума. Тя докосва там, където най-боли. Тя изненадва от колко далече идва, а колко близо до нас стига. Тя може лесно да бъде подмината в множеството, но е трудно да я оставиш. Тя не иска, а дава. Тя не пита, а отговаря. Тя пробожда право в сърцето.... Continue Reading →
"Брулени хълмове" е като храна с жилава и твърда текстура - трябва внимателно да се отхапва и продължително да се предъвква, за да отпусне своя неподозирано омаен вкус. Послевкусът обаче се запечатва завинаги в сетивата, защото очарованието идва с времето, с размисъла, към който неизбежно романът тласка съзнанието. В класическите любовни романи традиционно има една двойка, която, по един... Continue Reading →
Това не може да е истина! Рядко ми се случва дотолкова да ме изненада някое четиво, че накрая да се запитам "какво беше това, по дяволите", но "Вечната Амбър" определено ми скри шапката. Включих аз книжката в списъка с класически любовни романи (по препоръка на Google), а тя ми се откри в една друга много по-любопитна светлина.... Continue Reading →
puritankata 