Казват, че романът "Дамата с камелиите" представя истинска история. Казват също така, че това е историята за трагичната и невъзможна любов между автора - Александър Дюма - син, и известна по онова време куртизанка. А ако попитате някого какъв жанр е романът, най-вероятно ще ви отговори с "любовен". И да, наистина, по същество съжетът е... Continue Reading →
Някъде прочетох, че Уилям Уортън е странен. Чела съм само една негова творба – „Отвъд килера“, но и аз споделям същото мнение. Уортън безспорно е странен. В книгата са втъкани много и различни смисли и идеи, които утежняват четенето и възприемането ѝ. „Отвъд килера“ не се чете „на един дъх“ (възползвам се от модерния израз😉)... Continue Reading →
Голямо обещание, на което мнозина ще погледнат с надсмешка. И вероятно ще са прави сами за себе си, защото у нас все още битува митът, че „глад му е майката“. Погрешно, а в някои случаи и много опасно схващане, което проф. д-р Донка Байкова прави опит да развенчае в своята книга „Да отслабнем без глад“.... Continue Reading →
Вероятно ще разгневя хардлайнерите, за които "Нежна е нощта" на Ф. Скот Фицджералд е невероятна, силна, класическа, ненадмината и пр., като я нарека слаба. Но моля, изчакайте с епитетите по мой адрес и клишираните съждения в стил "само който е чел достатъчно, може да оцени Фицджералд". Лошото впечатление се дължи не толкова на сюжетната линия,... Continue Reading →
Не ми се беше случвало отдавна така текст да ме "покори" без да имам логично обяснение как и защо съм паднала в негов "плен". Прочетох книгата и тя ми хареса. Дори много ми хареса. Почувствах я като нещо близко, като нещо, което бих искала да е истина, да е мое. Не знам как да го... Continue Reading →
Моят съвет е по-скоро НЕ. Прочетох книгата отдавна (не я избрах сама, а ми бе подарена), но процесът беше дълъг и мъчителен. Със затварянето на последната страница си отдъхнах с облекчение, защото хем съм уважила човека, който ми я подари с най-искреното желание да ме зарадва, хем съм приключила със самоизмъчването. Тогава отложих издаването на „тежката... Continue Reading →
Как да говориш, когато нямаш думи? Как да чувстваш, когато вече нищичко не ти е останало? Как да продължиш да четеш, след като си прочел "Аз преди теб"? Романът на Джоджо Мойс те връхлита като бърз влак - блъска те челно, известно време те “влачи“ със себе си, а накрая просто захвърля останките ти нанякъде. В... Continue Reading →
puritankata 