Вонящи на отдавна развалена риба кръгли, желатинови дражета и дребни, глазирани с някакъв химически сладнеещ агент, таблетки, които скришом от майка ми не гълтах, а заравях в корените на любимата ѝ хортензия, е ясен детски спомен в главата ми. По думите на мама това било за кратко – някаква временна акция на загриженост от страна... Continue Reading →