До Кюстендил и назад и какво е да ти минат две черни котки път?

То есен ли беше през септември, то чудо ли беше. Циганско лято като по учебник. Време, от което си е престъпление да не се възползваш. А моята приятелка Деси (с кодовото име Зайо) обича да ме води насам–натам. И за този уикенд ми е направила план – да отидем до Кюстендил на разходка и да... Continue Reading →

На екскурзия в Криводол – необичайно, но ей нà

Всеки се натиска да отиде на Бали, а в Криводол никой не ще. Не ги разбирам тези хора, ама хич. Бали, та Бали. А Криводол... него вълци го яли. Тая не е в час, ще си кажете, какви ги дрънка?! Бали е екзотика, девствена природа, самобитна култура. Мхм, съгласна съм, сигурно е така. Ама вие... Continue Reading →

Из Пътека на здравето в Банкя и до Дивотинския манастир

Харесвам Банкя. Харесвам града още от първия път, когато отидох там на студентски запой във вилата на приятел. Може би и затова така ми легна на сърце 😉 След това съм ходила за вода, ходила съм и на ресторант (един много приятен, нагоре по стръмната улица, от кръговото вдясно), и на басейн съм ходила, та... Continue Reading →

Екопътека Бистрица-Железница – удобен подстъп и лек маршрут

Алея "Галунка" – това е официалното име на екопътеката във Витоша, свързващата селата Бистрица и Железница. От къде се е пръкнало това име Галунка не разбрах, но пътеката е много добра. Подстъпът до нея е удобен, а маршрутът е толкова лек, че в началния един километър откъм Бистрица се разхождат дори майки с бебешки колички.... Continue Reading →

Царството на балканската кухня – “Баш мерак”, Панчарево

Досега, когато чуех балканска кухня, първата ми асоциация бяха сръбски плескавици. А ето, че ресторант "Баш мерак" на Панчаревското езеро е царството на балканското - и то до последния детайл - без изобщо да предлага прескавици в менюто си. Ресторантът заема горния етаж над плувната база на Панчарево - сградата е точно до главния път... Continue Reading →

Почивка във вила “Дива”, необитаемият бряг на язовир Въча

Август е време за море. Да, ама не. Този път лятната почивка ще е сред гъстите дъбови гори на безлюдния бряг на язовир Въча. Там е кацнала малка, кокетна виличка за гости, носеща възможно най-подходящото за нея име: Вила "Дива" Състои се от две сгради в битов стил - едната на два етажа, а другата... Continue Reading →

Не ходете в “La Casa Latina”, не си заслужава

Два пъти случаят ме разминава с ресторант La Casa Latina в София. До снощи, когато с приятелка решихме в съботната вечер да опитаме нещо "по-така". Латино ресторант... името обещава много. Посреща ни любезна хостеса и ни обслужва също толкова любезен сервитьор. Информират ни, че ще има музика на живо, за която се доплаща по 5 лв.... Continue Reading →

Традиционен събор Юндола

Честно ли? Уау! Изненадана съм от размерите и посещаемостта на този събор. Мислех си, че Роженският събор е най-голямото традиционно събитие у нас, но съм се лъгала - съборът на Юндола не му отстъпва по нищо. При все, че той не е и толкова дразнещо комерсиален, колкото Роженския, защото по същество е по-скоро родова среща,... Continue Reading →

Вазова екопътека и водопад Скакля

Вазовата екопътека е стар и доста популярен маршрут, ако се съди по броя на ентусиастите, решили да я покорят, които ще срещнеш в слънчев почивен ден. Тя е в Искърското дефиле и предлага два варианта за преход - единият от село Заселе към гара Бов (изцяло спускане), а другият е обратно - от гара Бов... Continue Reading →

Blog at WordPress.com.

Up ↑