Пада лист от календара.Времето зад нас расте.Как нещата се повтарят!Как не се повтарят те!Лятото ще се повтори,нашето лято вече не! Не, Веселин Маринов не е кумирът на Карина, Александър и Георги. Bob The Train е. От него те научиха английската азбука, цифрите до 20, цветовете, геометричните фигури и дори планетите в Слънчевата система, но на... Continue Reading →
С тризнаци на море [част 1]
Чували ли сте българската пословица „Когато сиромахът се наканил да се хване на хорото, спукал се тъпанът“? Ей така беше и с нашата почивка, но нека започна разказа от по-далеч. Когато родих тризнаците (принцеса Карина, княз Александър и принц Джордж (Георги), опитни майки с по едно–две вече отгледани деца ме успокояваха, че е тежко само... Continue Reading →
Бункерът на Чърчил – 6 години живот под земята
– Хм, българите ли? Че каква нация са те, щом още си честитят банята!? Това е било мнението на сър Уинстън Чърчил за нас по време на Втората световна война. Или поне така се твърди в широкото пространство. Някои казват, че това е явен израз на дълбоката му язвителност към нас, останала да нагарча в... Continue Reading →
5 дни в Украйна (ден 5: Киев)
Не бяха такива очакванията ми за Киев. Не, че съм имала конкретна представа какво ще заваря там, но въпреки това видяното ме изненада. Изненада ме приятно. Дотолкова, че да осъзная, че един ден за украинската столица е недостатъчен. Ама тотално. И няма да преувелича като кажа, че там всяка малка уличка крие някакво съкровище. В... Continue Reading →
5 дни в Украйна (ден 4: Чернобил и Припят)
Вонящи на отдавна развалена риба кръгли, желатинови дражета и дребни, глазирани с някакъв химически сладнеещ агент, таблетки, които скришом от майка ми не гълтах, а заравях в корените на любимата ѝ хортензия, е ясен детски спомен в главата ми. По думите на мама това било за кратко – някаква временна акция на загриженост от страна... Continue Reading →
5 дни в Украйна (ден 3: Межихирия)
Какво ли трябва да те е сполетяло, за да оглавиш класацията за „Най-големите каръци“? Според The Independent, за да се изстреляш на челната позиция в подредбата, е достатъчно да си взел поръчка за изработката на полилеи на стойност 6,5 милиона лири стерлинги и точно когато си мислиш, че си ударил кьоравото, да осъзнаеш, че клиентът... Continue Reading →
5 дни в Украйна (ден 2: Лвов)
Да отидеш в Украйна и да не видиш Лвов било като да отидеш в Рим и да не видиш папата. Странното е, че за Рим и папата у нас се знае в пъти повече, отколкото за Лвов, а само допреди 30 години държавите ни са били посестрими. В моята глава Лвов бе свързан с две... Continue Reading →
5 дни в Украйна (ден 1: Киев)
“Оф, Таньо! Ти няма-няма и току измислиш някоя простотия“. Това получих по Messenger от моя благоверен в отговор на пороя от съобщения, с който го залях на 30 декември по повод желанието ми да отидем в Украйна. Толкова безинтересна и безперспективна му се видя първоначално дестинацията, че преотстъпи в моите ръце цялата организационна работа –... Continue Reading →
Без заглавие. Просто Дубай (3)
„България е много красива. Искам да я посетя другата година. Знам София, Велико Търново, Варна и Банско.“ Това ми отговори един пакистанец, който хванах на къс пас с въпрос дали знае къде е България. Попадна в тази ситуация, защото беше поредният, който, спирайки се на нашия изложбен щанд в Дубай, питаше от къде сме, и... Continue Reading →
Без заглавие. Просто Дубай (2)
Не e за вярване, но бъдещият емир на Дубай – шейх Хамдан бин Мохамед бин Рашид ал Мактум – е един от най-популярните инстаграмъри. Профилът му има над 8 милиона последователи от цял свят, като повечето са жени. Аз не съм сред тях (нямам си Instagram), но когато заминах за Дубай на международно изложение, очаквах... Continue Reading →
Без заглавие. Просто Дубай (1)
„Кракът ми няма да стъпи повече там!“ Закана, над която в една мразовита февруарска неделя, докато гледам отворения куфар и се чудя с какви ли дрехи да го напълня, се надсмивам. Няма да ходиш в Дубай ли?! Нà ти, уважаема, и се научи никога да не казваш никога. А поводът да престъпя обещанието си е... Continue Reading →
Нова година в чужбина: Експеримент с неясен край
Нова година в чужбина. Това е като химичен експеримент, чийто резултат е напълно непредсказуем – сместа може да избухне, но може и да се вкисне. Аз три пъти се пробвах да посрещам Нова година извън България, но и трите пъти все нещо недостигаше, за да се получи "взривът". ПЪРВИ ОПИТ – ПРАГА (ЧЕХИЯ) Пътуваме голяма... Continue Reading →