Да поемете ли на „Далечно плаване“ с Вирджиния Улф?

Моят съвет е по-скоро НЕ. Прочетох книгата отдавна (не я избрах сама, а ми бе подарена), но процесът беше дълъг и мъчителен. Със затварянето на последната страница си отдъхнах с облекчение, защото хем съм уважила човека, който ми я подари с най-искреното желание да ме зарадва, хем съм приключила със самоизмъчването. Тогава отложих издаването на „тежката... Continue Reading →

“Любовникът на лейди Чатърли” – секс и философия

Наскоро колега в работата каза, че ухажва всички колежки, защото жените обичали такова отношение, искали да им се засвидетелства по-специално внимание. Изказването ме подсети за романа на Дейвид Хърбърт Лорънс - "Любовникът на лейди Чатърли", и по-специално за едно разисквано там философско схващане, а именно, че когато мъжът уважава жената срещу себе си и я счита за интересен... Continue Reading →

Романът “Папеса Йоана” – скандалът на скандалите

Тършувайки из библиотеката на леля ми, намерих книгата с най-скандалното заглавие, което съм чувала - "Папеса Йоана". Има, разбира се, безброй издания, чиито автори са отишли чак във вулгарността, за да дадат на "творбите" си атрактивни имена, но ЖЕНА ПАПА - това е скандалът на скандалите. Световен, исторически, религиозен. Разклаща най-старата и най-здравата институция, майката на човечеството от... Continue Reading →

“Джейн Еър” – приказката за заслужения втори шанс

Дава ли ни съдбата втари шанс? Какво е условието, за да бъде тя благосклонна към нас? Опрощават ли се грешките ни или всичко се вписва в "тефтера" и ние ще си платим рано или късно? Тези и още въпроси за колелото на живота повдигна у мен романът на Шарлот Бронте "Джейн Еър". Сладникавият на пръв поглед... Continue Reading →

“Моля те, погрижи се за мама” пробожда право в сърцето

Книга, която се чете със сърцето, а не с ума. Тя докосва там, където най-боли. Тя изненадва от колко далече идва, а колко близо до нас стига. Тя може лесно да бъде подмината в множеството, но е трудно да я оставиш. Тя не иска, а дава. Тя не пита, а отговаря. Тя пробожда право в сърцето.... Continue Reading →

Чудовищата и чудовищната любов в “Брулени хълмове”

"Брулени хълмове" е като храна с жилава и твърда текстура - трябва внимателно да се отхапва и продължително да се предъвква, за да отпусне своя неподозирано омаен вкус. Послевкусът обаче се запечатва завинаги в сетивата, защото очарованието идва с времето, с размисъла, към който неизбежно романът тласка съзнанието. В класическите любовни романи традиционно има една двойка, която, по един... Continue Reading →

“Вечната Амбър” – наръчник за начинаещи метреси

Това не може да е истина! Рядко ми се случва дотолкова да ме изненада някое четиво, че накрая да се запитам "какво беше това, по дяволите", но "Вечната  Амбър" определено ми скри шапката. Включих аз книжката в списъка с класически любовни романи (по препоръка на Google), а тя ми се откри в една друга много по-любопитна светлина.... Continue Reading →

Природата е извратена щом “Птиците умират сами”

Дали топлото време ме разнежи не знам, но лято 2016 тече под знака на класическата романтична любов. Когато "Отнесени от вихъра" ме разтърси из основи, а "Аз преди теб" блокира съзнанието ми, някак естествено бе да посегна към "Птиците умират сами". Питали ли сте се що за заглавие е това? Аз да - винаги. И... Continue Reading →

След истинската любов, казват, остава само пепел

Когато затворих последната страница на "Отнесени от вихъра", усещах безпомощност. Като птица, която изведнъж се е оказала във въздуха - във въздуха, но без криле, а всъщност точно в този момент от нея се очаква само едно - да лети. Да лети на крилете на въображението и да чертае съдби. Умът ми блокира, сърцето почерня,... Continue Reading →

“Аз преди теб“ помита като челен сблъсък с бързия влак

Как да говориш, когато нямаш думи? Как да чувстваш, когато вече нищичко не ти е останало? Как да продължиш да четеш, след като си прочел "Аз преди теб"? Романът на Джоджо Мойс те връхлита като бърз влак - блъска те челно, известно време те “влачи“ със себе си, а накрая просто захвърля останките ти нанякъде. В... Continue Reading →

Роман или курсова работа е “Щъркелите и планината”?

Желанието ми да се запозная с нещо, родено от най-съвременната българска литература, ме срещна с "Щъркелите и планината". Ревюта, оценки, мнения - истинска истерия бе породил Мирослав Пенков със своя първи роман. А отказът му да се разхожда като панаирджийска мечка от медия в медия и да дава лишени от смисъл интервюта, само за да създава... Continue Reading →

Любовен ли е “любовният” роман “Отнесени от вихъра”?

Преполовявайки втория том на "Отнесени от вихъра", все по-често си задавах въпроса защо толкова много хора го препоръчват като "любовен роман". Попитах дори в една известна група на четящи и получих интересни отговори. Повечето (до един от жени) отдаваха това на сладникавия филм и представата, създадена от него у хората, които не са чели романа. Намериха... Continue Reading →

Blog at WordPress.com.

Up ↑