Не, не е коледно четиво. И не, не е дори приказка. Съвсем прозаично е, дотолкова делнично, че чак се чудиш да се смееш ли или да заплачеш. Публикувам пълния текст, така че вие си изберете. Пьотър Петрович Стрижин, племенник на омъжената за полковник Иванова, оня, на когото миналата година откраднаха новите галоши, се върна от... Continue Reading →
„Убийството на улица „Чехов“ – кримка в соц стил с елементи на изненада
Андрей Гуляшки – това е авторът на криминалната история „Убийството на улица „Чехов“. Не бях чувала името му никога, затова веднага, щом книгата му се „изпречи пред очите ми“, аз я взех. В началото дори си мислех, че това е руски писател (мисля си, че заради фамилията се подведох). Оказа се българин и то доста... Continue Reading →
Мъжете не простиха на “Дамата с камелиите”
Казват, че романът "Дамата с камелиите" представя истинска история. Казват също така, че това е историята за трагичната и невъзможна любов между автора - Александър Дюма - син, и известна по онова време куртизанка. А ако попитате някого какъв жанр е романът, най-вероятно ще ви отговори с "любовен". И да, наистина, по същество съжетът е... Continue Reading →
Уилям Уортън – “Отвъд килера” и реалността
Някъде прочетох, че Уилям Уортън е странен. Чела съм само една негова творба – „Отвъд килера“, но и аз споделям същото мнение. Уортън безспорно е странен. В книгата са втъкани много и различни смисли и идеи, които утежняват четенето и възприемането ѝ. „Отвъд килера“ не се чете „на един дъх“ (възползвам се от модерния израз😉)... Continue Reading →
Романите на Хорас Маккой: Битка за оцеляване или в търсене на смъртта
Когато посегнах към книгата със странното заглавие „Уморените коне ги убиват, нали?“ (издание от 1990 год., включващо в себе си едноименния роман плюс „Забрави за утрешния ден“ и „Саванът няма джобове“), името на нейния автор – Хорас Маккой, не ми говореше нищо. Ама нищичко. Като дете, когато тършувах из библиотеката на баща ми, постоянно я... Continue Reading →
Книгата „Да отслабнем без глад“, проф. д-р Донка Байкова
Голямо обещание, на което мнозина ще погледнат с надсмешка. И вероятно ще са прави сами за себе си, защото у нас все още битува митът, че „глад му е майката“. Погрешно, а в някои случаи и много опасно схващане, което проф. д-р Донка Байкова прави опит да развенчае в своята книга „Да отслабнем без глад“.... Continue Reading →
За живота на паразит, или “Нежна е нощта”
Вероятно ще разгневя хардлайнерите, за които "Нежна е нощта" на Ф. Скот Фицджералд е невероятна, силна, класическа, ненадмината и пр., като я нарека слаба. Но моля, изчакайте с епитетите по мой адрес и клишираните съждения в стил "само който е чел достатъчно, може да оцени Фицджералд". Лошото впечатление се дължи не толкова на сюжетната линия,... Continue Reading →
“Гордост и предразсъдъци” – вечното проклятие на жените
Не ми се беше случвало отдавна така текст да ме "покори" без да имам логично обяснение как и защо съм паднала в негов "плен". Прочетох книгата и тя ми хареса. Дори много ми хареса. Почувствах я като нещо близко, като нещо, което бих искала да е истина, да е мое. Не знам как да го... Continue Reading →
Бурният живот на “Тихият Дон”
Модерно е (дали от скоро или от отдавна, няма значение) книгите да се окачествяват като "леки" или "тежки". Затова, за да съм в крак с тренда, ще кажа, че "Тихият Дон" на Михаил Шолохов е една "много, много тежка" книга – и в прекия, и в преносния смисъл. Двутомното издание от 1977 година, което имам,... Continue Reading →
Загнилият плод “Мадам Бовари”
Не се лъжете, че това е книга за провинциалната, отегчена и неуспяла жена. Явно всички, пишещи мнения за книги, преписват едни от други, защото не мога другояче да си обясня еднотипните ревюта, убеждаващи ме, че в "Мадам Бовари" ще намеря неудовлетворената от скучния си живот жена, която се "разнообразява" в търсене и отдаване на чужди... Continue Reading →
В тесните обувки на “Ребека – годподарката на Мандърлей”
Трудно е да си първи, защото проправяш пътя, но не по-леко е да си втори, защото постоянно биваш сравняван с първия. Уморително е да се разхождаш "обут в чужди обувки", които на всичкото отгоре са малки. Това усещане не спря да ме преследва през цялото време, докато четях историята, разказана от Дафни дю Морие в романа "Ребека... Continue Reading →
„Петдесет нюанса сиво“ – силно обичана и отричана
Може да прозвучи смешно сравнението, но тази трилогия е като капризен плод – рядко и трудно се уцелва кога е точният момент за консумацията ѝ. Или ще бъде прекалено рано и ще я гледате като непрактичен „учебник“ по секс, или пък ще е прекалено късно и няма да откриете в нея нищо, което вече да... Continue Reading →